мъчнеел

Речник на българския език

1. мъчнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчнеел е производна форма на мъчнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъчнеел е производна форма на мъчнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).