мътняло

Речник на българския език

1. мътняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мътняло е производна форма на мътнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мътняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мътняло е производна форма на мътнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).