мътня

Речник на българския език

1. мътня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мътня е производна форма на мътнея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мътня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мътня е производна форма на мътнея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).