мътнеел

Речник на българския език

1. мътнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мътнеел е производна форма на мътнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мътнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мътнеел е производна форма на мътнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).