мътене

Речник на българския език

мъ̀тене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мътени
  • мътине
  • мътини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-те-не
членувано мъ-те-не-то
мн.ч. мъ-те-ния
членувано мъ-те-ни-я-та