мъстял

Речник на българския език

1. мъстял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъстял е производна форма на мъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъстял — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъстял е производна форма на мъстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).