мъстил съм

Речник на българския език

1. мъстил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мъстил съм е производна форма на мъстя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. мъстил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мъстил съм е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).