мъстил е

Речник на българския език

1. мъстил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъстил е е производна форма на мъстя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъстил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъстил е е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).