мъстило

Речник на българския език

1. мъстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъстило е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъстило е производна форма на мъстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).