мъстили

Речник на българския език

1. мъстили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъстили е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъстили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъстили е производна форма на мъстя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).