мъстила

Речник на българския език

1. мъстила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъстила е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъстила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъстила е производна форма на мъстя (мин. деят. св. прич. ж. р.).