мъстил

Речник на българския език

1. мъстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъстил е производна форма на мъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъстил — мин. деят. св. прич. м. р.

мъстил е производна форма на мъстя (мин. деят. св. прич. м. р.).