мърморил съм

Речник на българския език

1. мърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мърморил съм е производна форма на мърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. мърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мърморил съм е производна форма на мърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).