мърморел

Речник на българския език

1. мърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърморел е производна форма на мърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мърморел е производна форма на мърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).