мърлил

Речник на българския език

1. мърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърлил е производна форма на мърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

мърлил е производна форма на мърля (мин. деят. св. прич. м. р.).