мърлели

Речник на българския език

1. мърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мърлели е производна форма на мърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мърлели е производна форма на мърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).