мъркал

Речник на българския език

1. мъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъркал е производна форма на мъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъркал е производна форма на мъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

мъркал е производна форма на мъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъркал е производна форма на мъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).