мънкахте

Речник на българския език

1. мънкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мънкахте е производна форма на мънкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мънкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мънкахте е производна форма на мънкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).