мънкаха

Речник на българския език

1. мънкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мънкаха е производна форма на мънкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мънкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мънкаха е производна форма на мънкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).