мънкало

Речник на българския език

1. мънкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мънкало е производна форма на мънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мънкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мънкало е производна форма на мънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мънкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мънкало е производна форма на мънкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мънкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мънкало е производна форма на мънкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).