мънка

Речник на българския език

1. мънка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мънка е производна форма на мънкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мънка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мънка е производна форма на мънкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мънка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мънка е производна форма на мънкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).