мъмрил е

Речник на българския език

1. мъмрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъмрил е е производна форма на мъмря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъмрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъмрил е е производна форма на мъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).