мъмрели

Речник на българския език

1. мъмрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъмрели е производна форма на мъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъмрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъмрели е производна форма на мъмря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).