мъмрел

Речник на българския език

1. мъмрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъмрел е производна форма на мъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъмрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъмрел е производна форма на мъмря (мин. деят. несв. прич. м. р.).