мълвила

Речник на българския език

1. мълвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мълвила е производна форма на мълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мълвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мълвила е производна форма на мълвя (мин. деят. св. прич. ж. р.).