мълвил

Речник на българския език

1. мълвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мълвил е производна форма на мълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мълвил — мин. деят. св. прич. м. р.

мълвил е производна форма на мълвя (мин. деят. св. прич. м. р.).