мъкнела е

Речник на българския език

1. мъкнела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъкнела е е производна форма на мъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).