мъкнел

Речник на българския език

1. мъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъкнел е производна форма на мъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъкнел е производна форма на мъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).