мъкнат

Речник на българския език

1. мъкнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъкнат е производна форма на мъкна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъкнат — мин. страд. прич. м. р.

мъкнат е производна форма на мъкна (мин. страд. прич. м. р.).