мъждукаше

Речник на българския език

1. мъждукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мъждукаше е производна форма на мъждукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мъждукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мъждукаше е производна форма на мъждукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).