мъждукахте

Речник на българския език

1. мъждукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мъждукахте е производна форма на мъждукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мъждукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мъждукахте е производна форма на мъждукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).