мъждукало

Речник на българския език

1. мъждукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждукало е производна форма на мъждукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъждукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждукало е производна форма на мъждукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мъждукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъждукало е производна форма на мъждукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мъждукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъждукало е производна форма на мъждукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).