мъждукали

Речник на българския език

1. мъждукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъждукали е производна форма на мъждукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъждукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъждукали е производна форма на мъждукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мъждукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъждукали е производна форма на мъждукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мъждукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъждукали е производна форма на мъждукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).