мъждукал

Речник на българския език

1. мъждукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъждукал е производна форма на мъждукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъждукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъждукал е производна форма на мъждукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мъждукал — мин. деят. св. прич. м. р.

мъждукал е производна форма на мъждукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мъждукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъждукал е производна форма на мъждукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).