мъждука

Речник на българския език

1. мъждука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мъждука е производна форма на мъждукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мъждука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мъждука е производна форма на мъждукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мъждука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мъждука е производна форма на мъждукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).