мъжделеел

Речник на българския език

1. мъжделеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъжделеел е производна форма на мъжделея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъжделеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъжделеел е производна форма на мъжделея (мин. деят. несв. прич. м. р.).