мъждееше

Речник на българския език

1. мъждееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мъждееше е производна форма на мъждея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мъждееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мъждееше е производна форма на мъждея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).