мъдряло

Речник на българския език

1. мъдряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъдряло е производна форма на мъдрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъдряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъдряло е производна форма на мъдрея (мин. деят. св. прич. ср. р.).