мъдрувал

Речник на българския език

1. мъдрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъдрувал е производна форма на мъдрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъдрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъдрувал е производна форма на мъдрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мъдрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

мъдрувал е производна форма на мъдрувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мъдрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъдрувал е производна форма на мъдрувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).