мъдрило

Речник на българския език

1. мъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъдрило е производна форма на мъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъдрило е производна форма на мъдря се (мин. деят. св. прич. ср. р.).