мъдрело

Речник на българския език

1. мъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъдрело е производна форма на мъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъдрело е производна форма на мъдря се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).