мъдрели

Речник на българския език

1. мъдрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъдрели е производна форма на мъдрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъдрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъдрели е производна форма на мъдрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. мъдрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъдрели е производна форма на мъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. мъдрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъдрели е производна форма на мъдря се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).