мъгляло

Речник на българския език

1. мъгляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъгляло е производна форма на мъглея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъгляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъгляло е производна форма на мъглея (мин. деят. св. прич. ср. р.).