мъгляла

Речник на българския език

1. мъгляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъгляла е производна форма на мъглея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъгляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъгляла е производна форма на мъглея (мин. деят. св. прич. ж. р.).