мъглели

Речник на българския език

1. мъглели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъглели е производна форма на мъглея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъглели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъглели е производна форма на мъглея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).