мъглеел

Речник на българския език

1. мъглеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъглеел е производна форма на мъглея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъглеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъглеел е производна форма на мъглея (мин. деят. несв. прич. м. р.).