мушкахте

Речник на българския език

1. мушкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мушкахте е производна форма на мушкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мушкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мушкахте е производна форма на мушкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).