мушили

Речник на българския език

1. мушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мушили е производна форма на муша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мушили е производна форма на муша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).