мушила

Речник на българския език

1. мушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мушила е производна форма на муша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мушила е производна форма на муша (мин. деят. св. прич. ж. р.).