мушил

Речник на българския език

1. мушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мушил е производна форма на муша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мушил — мин. деят. св. прич. м. р.

мушил е производна форма на муша (мин. деят. св. прич. м. р.).